петък, 26 април 2013 г.

Мистериозният свиленградски лагер в Обзор


            
           Мистериозният лагер в Обзор ми прилича на украинския град Припят, естествено в много по-умален вид. Днес се навършват 27 години от най-страшния инцидент с атомен реактор в световната история. Това е най-близкият град до Чернобилската атомна електроцентрала и след инцидента е изоставен.  
Естествено, че лагерът в Обзор няма как да се сравнява с този град, защото за щастие е нямало никакъв инцидент, но друго е плашещото, когато човек се замисли, че до преди 6 години там е кипял живот през летните месеци и изведнъж се изоставя и остава необитаем. 
           Дълги години свиленградчани  лагеруваха в базата на града, която се намира в морския град  и е на 50 метра от плажа. Всяко лято в лагера ходиха 5 или 6 смени за около две седмици на цена от 60 лева. Това бяха спортисти, ученици и граждани. Ако не се лъжа през лятото на 2006 година или по-рано възникнаха спорове относно мястото, където е лагерът. Появиха се наследници и бивши собственици и започнаха да се водят съдебни спорове. Е, няма как да се отрече,  че мястото е доста апетитна хапка, особено във времена, в които се застрояват масово подобни невероятни кътчета по нашето черноморско крайбрежие. Първо се заградиха някакви територии с бодлива тел в самия лагер, докато имаше лагеруващи. Много малки деца пострадаха от тези заграждения. На следващата година се взе решения да го закрият и повече да няма летуващи. Всички ние се надявахме някак си всичко да се размине, но последната смяна си тръгна завинаги от това място през 2007 година. Покрай нашия лагер се закриха и всички останали, които бяха около него, а те са на градове като София, Кюстендил, Велико Търново и други. Сега, след 6 години се върнах на това място. Всичко си е същото, но в доста окаяно състояние, защото няма кой да го поддържа. В момента лагеруват кокошки, които са се настанили в стаите на вилата, две кучета една котка и две кози. Тъжна картина!  Миналата година излезе информация, че община Свиленград ще търси купувач на част от ученическия лагер. А средствата от продажбата щели да отидат в изграждане и реконструкция на материалната база. Това са някои от бунгалата, вилата и столовата заедно с кабинета на доктора. Така предвиждала стратегия на общината в периода между 2011 и 2015 година. Дано да се направи нещо по въпроса. Обещаното време изтича и остават само 2 години, а няма никакво 
Можем само да се надяваме отново животът да закипи за няколко месеца всяка година на това място! 

Photo by:Hristo Rusev
Всички права запазени!!!

 Първото, което ни прави впечатление са дебелите мрежи от бодлива тел, опасващи всяка една врата и цялата ограда на лагера

 Бялата сграда долу вдясно е столът и докторският кабинет
 Изградена е цяла животинска митница....
 А тази синя вратичка вдясно някога беше баня
 Сами можете да видите в какво състояние е стълбището
 "Тук охранявам аз" гласи табелката, която предупреждава всеки опитал се да влезе в лагера
 Това са бунгалата на треньорите и шефовете на лагера, отговарящи за определената смяна

Задната тераса на вилата е в окаяно състояние с голяма опасност от срутване 
 Ето я и беседката, на която сядаха картоиграчите

 Ето го най-малкият пазач, охраняващ своята шефка....! 
             Това в началото преди много години беше главният вход, но в последствие го измениха. Покрай него имаше няколко магазинчета и възрастни жени разпънали своите продукти, които продаваха на лагеруващите в околните лагери. 
В момента виждате може би най-запазената сграда на лагера. Това е неговата вила, която е превърната в кокошарник. Кокошки кудкудякат от стаите и се разхождат най-свободно пазени от две кучета.

сряда, 17 април 2013 г.

“Ежедневието на един пенсионер”


Първо се раждаме, след това растем и порастваме, но през това време се изучаваме, като първоначално преминаваме през детската градина, след това иде ред на училището. Всеки иска да приключи с училището възможно най-бързо, но като приключи, тогава истинският живот го притиска от всички страни. Започва се работа, работа и пак работа. Това е един дълъг житейски път, в който рано или късно, колкото и да ти харесва се изморяваш. Идва ред на заслужена почивка. При жените настъпва с навършване на 60 години, а при мъжете на 63 години. Това е дългоочакваното пенсиониране и времето, в което имаш време истински да си починеш и да не мислиш за нищо друго – също така безгрижно както в детството. Животът е един кръговрат, в който рано или късно всичко се повтаря. Има изградени пенсионерски клубове, където всички се събират на раздумка или кой ще излъже другия по-добре, някои играят табла, други карти, а трети спорят на вечната и неизчерпаема тема за политиката. Животът при тях кипи! Те се чувстват млади, като че ли забравили за своята възраст. Опитват се да не мислят за парите, които получават от държавата, защото веднага настроението им изчезва, поради това, че повечето от тях едвам си купуват хляб. В момента пенсионерите в нашата страна са над 2 милиона и повечето получават около и малко над 200 лева, а да не говорим, че има хора, които и толкова не получават.

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!!!
Photo by:Hristo Rusev/Impact Press Group/ - http://www.impactpressgroup.org






























понеделник, 8 април 2013 г.

Едно дълго пътуване с железопътен транспорт от граничния град Свиленград до втория по големина град в България, а именно това е Пловдив. Пътуване на пръв поглед кратко, поради улеснената пътна връзка между двата града по международен път Е-80, но с железопътния транспорт не е точно така, защото е усложнено от чакане по ЖП гари в различни населени места, а по средата на пътя, в Димитровград се изчакват двата влака за да се разминат. Този, който идва от Пловдив към Свиленград и другия от Свиленград до Пловдив. Тръгваш в 4:35 по зададения маршрут и след 5 часа си в града под тепетата.  Влаковите композиции не са от най-модерните, а и изградената железопътна мрежа не позволява да се развива висока скорост. Положението в нашата родина в момента е такова, че доста хора не могат да си позволят пътуване с автобус, а да не говорим за кола. Този транспорт за момента е най-евтиния, а като добавим и намалението за пенсионери и учащи от 50%  и пътуването ти от Свиленград до Пловдив излиза 3,70 лева. Три лева и седемдесет стотинки са много малко, но пътуваш цели 5 часа. ЖП транспортът се използва предимно от ученици, студенти и пенсионери.


Photo by:Hristo Rusev
Photo by:Impact Press Group - http://www.impactpressgroup.org

ВСИЧКИ ПРАВА ВЪРХУ СНИМКИТЕ И ИНФОРМАЦИЯТА ЗАПАЗЕНИ!!!