неделя, 23 ноември 2014 г.

История за доброто - A story of kindness

Англичаните от Костур отвориха магазинчето в центъра на селото, чиито собственици – Карю и Радка Костадинови, загинаха в жестока катастрофа в началото на септември. След трагичния случай дюкянчето хлопва кепенци, докато Норел Гордън и семейството му не решили, че малката бакалийка трябва отново да заработи в памет на починалите съпрузи. Карю и Радка бяха изключително добри и отзивчиви хора, много е важно за нас магазинчето им да продължи да работи, сподели главата на семейството Норел Гордън. Не го правим за пари, а в памет на Карю и Радка, всичко това е за тях, искам хората да го знаят, добави той. В подкрепа на думите си новият стопанин показа табелата „Магазин Радка и Карчо“. Аз я сложих, за да се знае името на магазина, обясни Норел. На видно място във фоайето пък са поставени големи снимки на загиналите съпрузи, а между тях стои надпис „В памет на Радка и Карю Костадинови“. Така никой няма да забрави Радка и Карю, а това е смисълът на всичко, подчерта Норел. По стените редом с фотоси на исторически карти от Балканската война, семейство Гордън са закачили снимки от Лондон, където живееха преди да дойдат в Костур, от Америка, Канада. Сложили сме и фотографии от Ямайка, защото там е родена съпругата ми Ивон, сподели новият съдържател на магазинчето в свиленградското село. В дюкянчето има предимно стоки от първа необходимост – олио, ориз, захар и др. Три пъти в седмицата се доставя хляб. Предлагаме също банички и милинки, казва Норел. Сложен е и ценоразпис на топли напитки, написан на два езика – български и английски.Семейството на Норел Гордън купи къщата в Костур преди 8 години. От две години Норел, Ивон и трите им деца живеят постоянно тук. Теа е в шести клас, учи в Свиленград. Има двама братя, които са по-големи от нея – Рийс и Антон. 19-годишният Рийс. Споделя, че в Костур се чувства по-добре, отколкото в Свиленград, защото в града не всички гледали с добро око на хора с техния цвят на кожата. Аз говоря български и разбирам какво казват хората, чувал съм и обидни думи по мой адрес, сподели момчето.

  English Text

 Escaping life in London, the family of Narrall Gordon has chosen to move to secluded Bulgarian village Kostur. For the last two years the five Gordons are part of village’s population of fewer than 50 people. Kostur is almost equally away from Sofia and Istanbul and looks ravaged by poverty with tens of abandoned houses and giant pot holes. But Narrall Gordon says the most important thing in life is to be happy and it seems his family has found happiness in Kostur. Once a nurse in London hospital in for elderly people Narrall now owns a small shop. He is helped by his wife Yvonne who used to work as a chef in UK. The couple became shop proprietors by chance. They decided to run the small grocery in the memory of its late owners Radka and Karyo Kostadinovi who died in a car accident in September. The English family was touched by the way the Bulgarian couple had built their small enterprise. “Today it is not Gordon’s shop, it village’s shop. On Wednesday the doctor is doing examinations here. And on Friday it is a Parliament – everyone is gathering here so we can talk about anything”, Narrall explains. He is an energetic man in his 40’s and reluctantly confesses that he is saddened by the thought that most of the villagers are elderly people who will be gone in the next couple of years. “It is hard to accept that baba ( Bulgarian way to call an elderly woman) won’t be here anymore. But you never know how much time you have left, regardless of age”, he adds. He has taught his sons Anton and Rhys and daughter Tia to accept people not on the basis of their education but on the basis of their actions. “What we best like about Kostur is its people.”, the English family tells. They have property in near by town called Svilengrad and in another town not so far away called Harmanli, but are adamant that their life is in Kostur. When asked if he misses his native England, Narrall replies “I don’t miss the way of life but I miss the rules”. He is not hiding his strong dislike for Bulgarian institutions which instead of helping people just had them confused and frustrated. “People here says – Oh, there is nothing you can do – it’s Bulgaria. It is not truth! Bulgarians need to regain their fighting spirit. I’m a man of colour and we have been tortured, chased and neglected longer than Bulgarians were during the Turkish slavery. But we never gave up. That’s the point”, Gordon says. He and his son are preparing to take the role of Santa Clause for the villagers as winter approaches fast. “We can’t let those elderly people come out of their houses to buy bread when there is snow and ice outside. So we are preparing a sleigh with a big plastic box on it. We shall put the goods there and we shall deliver them to people”, the Englishman explains.



Photo by © Hristo Rusev/Stariyat most Newspaper/,/Impact Press Group/ 

Bulgarian text by © Elena Mihaleva/Stariyat most Newspaper/ 

English text by © Milena Mihova 


 Всички права запазени!!!
All Rights Reserved!!!



Narrall Gordon is pointing towards the portraits of Radka and Karyo Kostadinovi, the late owners of the small shop in Kostur. Now the Egnlish family is running the shop in their memory
Young Rhys Gordon from London says he is happy with life in the small border village of Kostur
Narrall Gordon(in front) and his son Rhys in their village shop in Kostur
 The only small child in Kostur - Georgi and his mother are regular customers at Gordon's shop
Narrall Gordon has left well paid job as a nurse in London to become a shop proprietor in small village of Kostur
Gordons are always happy to assist their customers
Little George is buying sweets from his friend Narrall
Yvonne Gordon and her son Anton are not afraid of cold weather as they are sitting in front of their shop in Kostur

Little George is having fun with his English friends
The English family is keeping an icon of Virgin Mary together with pictures from beautiful places all in London and Bulgaria
Narrall Gordon is contemplating his property
Family gathering outside the shop
Gordons are entertaining  little George

сряда, 19 ноември 2014 г.

Кръстова Гора - Cross Forest

Кръстова Гора е местност в централната част на Родопите, в близост до “Кръстов връх”, откъдето носи и името си. Мястото се счита за изключително свято и е международна известност, като родопската “Света Гора”. Известна е с намиращото се в нея християнско светилище на връх "Кръста", което е основен християнски поклоннически център с международна известност. Наименованието на манастирския комплекс е "Кръстова гора - Св. Троица". На същия родопски връх,на който днес се намира манастирският комплекс някога е съществувал стар манастир, разрушен преди векове. За това разказват запазените зидове, обработените камъни, разкритите основи на старата църква, камъните със следи от свещи по тях, както и намерените в земята кръстове от бигор. Особено популярен е при празнуване на християнския празник "Кръстовден".На този връх се е издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. 


Krustova Gora ("Cross Forest" in English) is considered by the Bulgarians as our "Rhodope Jerusalem". The first monastery built in that area (The St.Trinity Monastery) was constructed in as early as 1002. The monastery keeps a relic from the very Cross that Jesus was crucified on, brought here from Jerusalem by the St.St.Constantine and Helena. During the Ottoman enforcement to convert the Christians to Mohammedanism (Muslim religion), the monastery was robbed and put on fire. All the monks were killed, but the legend says that they managed to hide the Holy Icon, in which the piece of the Holy Cross had been built in. People come on a pilgrimage-like travels here, and they sleep under the stars in the true hope to heal themselves or their closest ones, and to get closer of the spiritual radiance of that sacred place.


                                         Photo by © Hristo Rusev/Impact Press Group/ 
                                                 http://www.impactpressgroup.org/


















сряда, 12 ноември 2014 г.

Четири месеца след опустошителното наводнение във Варна - Four months after the devastating flood in Varna

Четири месеца след разрушителното наводнение във варненския квартал"Аспарухово", без дом са 82- ма души, принудени да живеят в лагер от 30 фургона. Лагерът е с постоянна охрана от 7 вечерта до 8 сутринта. Това е единственият по рода си лагер за временно настаняване в България към днешна дата. Повечето настанени са от ромски произход, но всички в лагера са обединени и цари невероятна взаимопомощ. Хората тук ни казват, че слънцето свети за всеки, няма значени от какъв произход си. Всички са благодарни, че има къде да живеят и се радват, че са на това място, защото има охрана, топло е и уютно. Страхуват се да се приберат на своята улица, защото може да се повтори трагедията от вечерта на 19 юни. Въпреки това спокойствие, няма удобен транспорт, пешеходна пътека пред лагера, а по главния път между Варна и Белослав, автомобилите се движат с висока скорост. Токът е безплатен, но вечер спира. В лагера за временно настаняване има инвалиди, които са трудно подвижни, а някои дори напълно. Има семейства, на които децата живеят при роднини, защото няма място в малкия фургон. Най-тежко пострадалите имат нужда от лекарства, но нямат финансовата възможност да си ги позволят, а държавата не им помага. Фургоните са отпуснати от държавата до 1 август 2015 година, а след това, тези хора, къде отиват? Това е въпроса!

 След изборите на 5 октомври, никой не се сеща за тях! Член във варненската листа на една от управляващите партии си позволи да ни каже,  да снимаме новите пътища, които са направили заедно с детските площадки, но не и хората, защото те не заслужавали(цитирам неговите думи)......е кажете ми това не е ли срамота?!
Жалко......хората и техните човешки съдби са на заден план, пред манията за правене на пътища!!! 

English text

Four months after the devastating flood in Bulgarian seaside town Varna there are still 82 homeless people forced to live in a van camp. The place contains 30 vans and is guarded by the police from 7 pm to 8 am. It is the only one van camp of this kind in Bulgaria. Most of its dwellers are of Roma origin. They have lost their homes in the flood on June 19th. Now people are desperate because the state has declared that they would get no help since their homes were illegally built. People of all ages inhabit the camp. Life is hard, confesses the mother of 7 year old girl Denka Alekova. Her daughter was not accepted to first grade in September due to lack of places at school. Both mother and daughter lament the lack of opportunity for education. Their 55 years old neighbour Danail Mladenov is remembering how he first learnt of the flood on the internet from Poland where he was working. The man returned to Varna as soon as possible to be with his loved ones. Some people on the camp have virtually managed to save only digital pictures of their destroyed homes. Walks around the van and talks with others are amongst few pastimes for the dwellers. They are expected to remain in the camp until August next year.


Photo by:Hristo RUSEV
English text by: Milena MIHOVA

Всички права запазени!!!
All Rights Reserved!!!

The camp where people left homeless by the flood are sheltering

Women of roma origin are chatting between their temporary homes
A woman is holding a child in the camp where people left homeless by the flood live in vans
A woman in a door step of her temporary home
A woman is talking to her husband in their small van
An young man in the cold weather in front his van
Girls and a wheelchair in the van camp of Varna
A man gets emotional over his faith

A dweller of the van camp is working outside
Life here is hard, says one of the dweleers of the camp

A boy with his pet
Woman is showing a picture of her destroyed home  captured on her mobile phone
A woman is contemplating through the wire fence of the van camp
A girl laughing in the cold weather
A woman is observing through the window
A small child is crying to his mother, Just days ago the little girl has been denied access to school
A man is contemplating his faith. He saw the flood  on skype while working in Poland and came back to help his family
An old man is walking with crutches