Напрежението на ГКПП"Капитан Андреево" ескалира!!!

Напрежението между блокираните турски превозвачи на границата ескалира днес по обяд. Няколко турски шофьори легнаха на пътя, а друг тръгна с тира си срещу служител на полицията. След това на паркинга на "Генералово" пристигна екип на жандармерията от 120 човека, няколко екипа на гранична полиция, полиция, пожарна и екип на спешна помощ. В късния следобед пред първа бариера, възрастен турски шофьор бе откаран по спешност в Турция със случайно спряна турска кола, а причината е претърпяна скорошна операция. В същото време други български и турски превозвачи леко се сдърпаха. Към 18 часа двама турски шофьори се сбиха помежду си, но бързо бяха разтървани от полицията. Опашката от тирове достигна 13 километра и почти е до Свиленград

 Photo by: Hristo Rusev/Stariyat most Newspaper/
Photo by: Impact Press Group - http://www.impactpressgroup.org
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!!!

“Обикновеният сред необикновените”

Днес е “Ден на труда” и в свиленградското село Момково срещаме един обикновен човек сред необикновените. Този човек работи с цялото си сърце. За него умората е някакво непознато чувство. Това 31 годишният Трифон, който от близо 10 години се занимава с животновъдство, а през 2011 години селото го избира и за кмет. Не може да остави животните, защото са му мили и се налага да ги съчетава заедно с отговорния кметски пост. Същевременно взима в свои ръце и селския магазин, намиращ се в центъра. Денят му става изключително натоварен и динамичен. Сутрин, Трифон става в 4 часа, оправя се и отива при животните в обора . В 8:30 часа се отправя към кметството, където е до 17:30 следобед, прибира се вкъщи, хвърля си един душ и отново в обора. Там прибира своите животни, почиства ги и в 22:00 часа веднага отива в магазина. В 12:00 часа през нощта , пред него са единствените 4 часа в денонощието, в които си почива. Започва да се занимава с животновъдство през 2004 година, когато купува 90 овце. Трифон успява да увеличи броят им до 400, а в момента кметът притежава 300 овце и агнета. Освен тези животни, Трифон отглежда още, няколко крави, теленце, гъски и японски кокошки, а отвън има и куче – пазач. Кметът се надява тази година за “Великден” и “Гергьовден” повече хора да купят агнета, поради сравнително добрата цена, която се държи на пазара няколко дни преди празниците, а тя е 6 лева за килограм.

Photo by:Hristo Rusev/Impact Press Group/ - http://www.impactpressgroup.org
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!!!

Мистериозният свиленградски лагер в Обзор

            

           Мистериозният лагер в Обзор ми прилича на украинския град Припят, естествено в много по-умален вид. Днес се навършват 27 години от най-страшния инцидент с атомен реактор в световната история. Това е най-близкият град до Чернобилската атомна електроцентрала и след инцидента е изоставен.  

Естествено, че лагерът в Обзор няма как да се сравнява с този град, защото за щастие е нямало никакъв инцидент, но друго е плашещото, когато човек се замисли, че до преди 6 години там е кипял живот през летните месеци и изведнъж се изоставя и остава необитаем. 

           Дълги години свиленградчани  лагеруваха в базата на града, която се намира в морския град  и е на 50 метра от плажа. Всяко лято в лагера ходиха 5 или 6 смени за около две седмици на цена от 60 лева. Това бяха спортисти, ученици и граждани. Ако не се лъжа през лятото на 2006 година или по-рано възникнаха спорове относно мястото, където е лагерът. Появиха се наследници и бивши собственици и започнаха да се водят съдебни спорове. Е, няма как да се отрече,  че мястото е доста апетитна хапка, особено във времена, в които се застрояват масово подобни невероятни кътчета по нашето черноморско крайбрежие. Първо се заградиха някакви територии с бодлива тел в самия лагер, докато имаше лагеруващи. Много малки деца пострадаха от тези заграждения. На следващата година се взе решения да го закрият и повече да няма летуващи. Всички ние се надявахме някак си всичко да се размине, но последната смяна си тръгна завинаги от това място през 2007 година. Покрай нашия лагер се закриха и всички останали, които бяха около него, а те са на градове като София, Кюстендил, Велико Търново и други. Сега, след 6 години се върнах на това място. Всичко си е същото, но в доста окаяно състояние, защото няма кой да го поддържа. В момента лагеруват кокошки, които са се настанили в стаите на вилата, две кучета една котка и две кози. Тъжна картина!  Миналата година излезе информация, че община Свиленград ще търси купувач на част от ученическия лагер. А средствата от продажбата щели да отидат в изграждане и реконструкция на материалната база. Това са някои от бунгалата, вилата и столовата заедно с кабинета на доктора. Така предвиждала стратегия на общината в периода между 2011 и 2015 година. Дано да се направи нещо по въпроса. Обещаното време изтича и остават само 2 години, а няма никакво 

Можем само да се надяваме отново животът да закипи за няколко месеца всяка година на това място! 

Photo by:Hristo Rusev

Всички права запазени!!!

 Първото, което ни прави впечатление са дебелите мрежи от бодлива тел, опасващи всяка една врата и цялата ограда на лагера

 Бялата сграда долу вдясно е столът и докторският кабинет

 Изградена е цяла животинска митница....

 А тази синя вратичка вдясно някога беше баня

 Сами можете да видите в какво състояние е стълбището

 "Тук охранявам аз" гласи табелката, която предупреждава всеки опитал се да влезе в лагера

 Това са бунгалата на треньорите и шефовете на лагера, отговарящи за определената смяна

Задната тераса на вилата е в окаяно състояние с голяма опасност от срутване 

 Ето я и беседката, на която сядаха картоиграчите

 Ето го най-малкият пазач, охраняващ своята шефка....! 

             Това в началото преди много години беше главният вход, но в последствие го измениха. Покрай него имаше няколко магазинчета и възрастни жени разпънали своите продукти, които продаваха на лагеруващите в околните лагери. 

В момента виждате може би най-запазената сграда на лагера. Това е неговата вила, която е превърната в кокошарник. Кокошки кудкудякат от стаите и се разхождат най-свободно пазени от две кучета.

“Ежедневието на един пенсионер”

Първо се раждаме, след това растем и порастваме, но през това време се изучаваме, като първоначално преминаваме през детската градина, след това иде ред на училището. Всеки иска да приключи с училището възможно най-бързо, но като приключи, тогава истинският живот го притиска от всички страни. Започва се работа, работа и пак работа. Това е един дълъг житейски път, в който рано или късно, колкото и да ти харесва се изморяваш. Идва ред на заслужена почивка. При жените настъпва с навършване на 60 години, а при мъжете на 63 години. Това е дългоочакваното пенсиониране и времето, в което имаш време истински да си починеш и да не мислиш за нищо друго – също така безгрижно както в детството. Животът е един кръговрат, в който рано или късно всичко се повтаря. Има изградени пенсионерски клубове, където всички се събират на раздумка или кой ще излъже другия по-добре, някои играят табла, други карти, а трети спорят на вечната и неизчерпаема тема за политиката. Животът при тях кипи! Те се чувстват млади, като че ли забравили за своята възраст. Опитват се да не мислят за парите, които получават от държавата, защото веднага настроението им изчезва, поради това, че повечето от тях едвам си купуват хляб. В момента пенсионерите в нашата страна са над 2 милиона и повечето получават около и малко над 200 лева, а да не говорим, че има хора, които и толкова не получават.

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!!!
Photo by:Hristo Rusev/Impact Press Group/ - http://www.impactpressgroup.org